ИндексНачалоКалендарРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Марк Твен

Go down 
АвторСъобщение
iwi
Ученик
Ученик
avatar

Години : 20
Брой мнения : 71
Точки : 111
Репутация : 0
Училище : СОУ,,Иван Вазов''
Местожителство : Плевен
Живобелче : Хамстерче
Награда

ПисанеЗаглавие: Марк Твен    Съб Ное 27, 2010 9:59 am

Марк Твен

Псевдоним: Марк Твен, Томас Джеферсън Снодграс, Джош
Роден: 30 ноември 1835
Флорида (Мисури), САЩ
Починал: 21 април 1910
(на 74 години)
Рединг, САЩ
Работил като: писател, журналист, лектор, печатарски работник, лоцман, златотърсач
Националност: американец
Период на работа: 1865-1910
Жанр: Проза, детска литература, пътеписи, публицистика, исторически романи, сатира, философска литература, литературна критика
Повлиян от: Артимъс Уорд, Чарлз Дикенс, Томас Пейн, Робърт Хенри Нюъл, Джош Билингс, Алигзандър Карлайл,[1] Херодот, Плутарх, Уилям Дийн Хауълс, Робърт Браунинг[2]
Повлиял на: Кърт Вонегът, Гор Видал, Ърнест Хемингуей, Уилям Фокнър, Хенри Луис Менкен, Хънтър Томпсън, Джими Бъфет, Рон Пауърс, Ралф Елисън, Кен Киси, Майкъл Крайтън, Робърт Хайнлайн[1]
Съпруга: Оливия Лангдън Клемънс
Деца: Лангдън, Сузи, Клара, Джейн


Марк Твен (на английски: Mark Twain, произнася се Марк Туейн, но в българския език се утвърждава произношението и правописа от руски) е литературен псевдоним на Самюъл Лангхорн Клемънс (Samuel Langhorne Clemens) – световноизвестен американски писател, журналист и хуморист (1835-1910). Твен първи въвежда в творбите си разговорния американски говор на южните щати. Едни от най-известните му произведения са "Приключенията на Том Сойер", "Приключенията на Хъкълбери Фин" и "Принцът и Просякът".

В началото на 20-ти век Твен е смятан за "най-големият американски хуморист на своето време", а Уилям Фокнър го нарича "бащата на американската литература". Години по-късно в “Зелените хълмове на Африка” Ърнест Хемингуей ще напише: “Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин”.




Биография
Първи години

Самюъл Лангхорн Клемънс е роден в град Флорида в Мисури на 30 ноември 1835г. Баща му е адвокат, мирови съдия и робовладелец. Твен е шестото от общо седем деца. Само трима от братята и сестрите му оцеляват: брат му Орайън (17 юли 1825 - 11 декември 1897), Хенри, който умира при експлозия на кораб (13 юли 1838 - 31 август 1858) и Пемела (19 септември 1827 - 31 август 1904). Сестра му Маргарет (31 май 1830 - 17 август 1839) умира, когато Твен е на три години, а брат му Бенджамин (8 юни 1832 - 12 май 1842) умира три години по-късно. Друг от братятата му, Плезант умира шест месеца след раждането си. Твен се ражда две седмици след най-голямото приближаване на Халеевата комета до Земята. На 4 декември 1985г, Американската пощенска служба издава пликове "Марк Твен и Халеевата комета".
Марк Твен на 15-годишна възраст (1850)

На четиригодишна възраст семейството се премества в Ханибал в същия щат. От този град Твен черпи вдъхновение за измисления Сейнт Питърсбърг от "Приключенията на Том Сойер" и "Приключенията на Хъкълбери Фин". По това време в Мисури робовладелчеството не е забранено и Твен се запознава добре с него и в бъдеще често то е сред основните теми в творбите му.

През март 1847 бащата на Твен умира от пневмония. На следващата година той започва работа като печатарски работник. През 1851г, започва да пише статии и хуморески за вестник "Ханибал Джърнал", който е собственост на брат му Орайън. Когато става на 18, Твен напуска вестника и работи като печатар в Ню Йорк, Филаделфия, Сейнт Луис и Синсинати. През вечерите се самообразова в обществените библиотеки. На 22 се завръща в Мисури и започва да работи като лоцман по река Мисисипи. От тази работа той печели добре и убеждава по-малкия си брат Хенри и той да стане лоцман. Хенри умира на 21 юни 1858г, при еклсплозията на парахода "Пенсилвания", на който работел. Твен сънувал смъртта му месец по-рано, което дава начало на интереса му към парапсихологията един от първите членове на Обществото за парапсихологически изследвания. Твен е съкрушен и цял живот се обвинява за гибелта на Хенри. Той продължава да работи като лоцман до избухването на гражданската война през 1861г, когато плаването по реката е намалено.
Пътувания [редактиране]

През 1861г, Твен заминава на запад заедно с брат си Орайън, за да започнат, работа като секретари на Джеймс Ний - губернатор на Невада. Те пътуват повече от две седмици с дилижанс през прериите, Скалистите планини и посещават мормонска общност в Солт Лейк Сити. Това пътуване вдъхновило "Roughing It" и осиурило материал за "Джим Смайли и скачащата му жаба". Пътуването приключва за Твен в сребърната мина на град Вирджиниа в Невада, където той започва да търси съкровище, като много други по това време. Не успява в това начинание и си намира работа в местния вестник "Териториъл Ентърпрайс". Тук той за първи път използва псевдонима си. Клемънс го взима от друг писател - Исая Селърс, който вече се подписвал с него. С възгласа “Mark Twain!” моряците по реката са предупреждавали за опасно спадане на водите до минимума, необходим за речното корабоплаване.

През 1864г, Твен се мести в Сан Франциско, където продължава да се занимава с журналистика. Тук той се запознава с други писатели като Франсис Брет Харт, Артимъс Уорд и Дан Декил. Възможно е да е имал романс с младата поетеса Ина Кулбрайт.

Първият голям успех за Марк Твен идва с написването на разказа “Джим Смайли и скачащата му жаба”, публикуван в “Сатърди Прес” (Ню Йорк), на 18 ноември 1865. Раказът е толкова забавен, че вестници и списания от цялата страна бързат да го препечатат. Година по-късно Твен пътува за Сандвичевите острови (в днешно време Хавай) като репортер за "Сакраменто Юниън". Тези пътувания стават основа на първите му публични беседи.

През 1867г, местен вестник спонсорирал пътуването му до Средиземноморието. По време на това пътуване Твен пише поредица писма, които по-късно издава като "Наивници в чужбина" (1869), в която са осмени и американците, и европейците с типичните им предубеждения едни към други. По време на пътуването авторът се запознава с бъдещия си шурей Чарлс Лангдън.
Брак и деца [редактиране]

Чарлс Лангдън показва на Твен снимка на сестра си Оливия; авторът твъдри, че било любов от пръв поглед. През 1868 двамата се срещат и две години по-късно той се жени за нея. Тя произхождала от "богато, но либерално семейство" и чрез нея Твен се запознал с аболиционисти като Хариет Бичър Стоу (която била негова съседка в Хартфорд), Фредерик Дъглас и авторът на социални утопии Уилям Дийн Хоуелс, с когото стават приятели за цял живот.

Семейството живее в Бъфало, Ню Йорк в периода 1869-1871, където Твен е съсобственик в местния вестник и работи там като редактор и журналист. Първото им дете Лангдън умира на 19 месеца от дифтерия.

През 1871 Твен се мести със семейството си в Хартфорд, където през 1873 започва строежа на собствената му къща (през 1927г тя е спасена от местното население от разрушаване и е превърната в музей на писателя). Докато живеят там Оливия ражда три дъщери: Сузи (1872 - 1891), Клара (1874 - 1962) и Джийн (1880 - 1909). Бракъ на Твен и Оливия трае до смъртта на Оливия през 1904 г.

По време на 17-годишния си престой в Хартфорд (1874-1891) Твен написва и публикува много от най-известните си произведения, сред които “Приключенията на Том Сойер” (1876), “Принцът и просякът” (1881), “Животът по Мисисипи” (1883), "Приключенията на Хъкълбери Фин" (1884) и “Един янки в двора на крал Артур” (1889).

Твен прави второ пътешествие из Европа, описано в книгата от 1880г "Глупаци в чужбина". Това пътуване включва престой в Хайделберг от 6 май до 23 юли 1878 и посещение в Лондон.
Любов към науката и технологиите

Твен е очарован от науката и научните изследвания. Той става близък приятел на Никола Тесла и двамата прекарват много време заедно в лабораторията на Тесла.
Марк Твен в лабораторията на Никола Тесла (1894)

Твен патентова три изобретения, като едното от тях е заместител на тирантите, а другото историческа игра с любопитни факти. Най-голям търговски успех има самозалепващия се албум за изрезки (изрезките само трябвало да се намокрят преди да се залепят).

Книгата му "Един янки в двора на крал Артур" разказва за пътешественик във времето, който представя модерни технология на Англия от времето на крал Артур. Този тип истории по-късно става шаблонен за научно-фантастичния поджанр Алтернативна история.

През 1909г, Томас Едисон посещава Твен в домът му в Рединг, Кънектикът и го заснема. Част от филма е използван в късометражния филм "Принцът и Просякът" (1909).
Финансови затруднения

Твен печели значителна сума пари чрез писане, но пропилява голяма част от тях чрез лоши инвестиции, най-вече в нови изобретения. Особено скъпо (300 000 долара, които в днешно време са прилизително 7 518 462 долара) му струва изобретяването на нова машина за печатане, която се повреждала прекалено често. Преди да може да бъде усъвършенствана, бил изобретен линотиплинотипа. Така Твен губи не само повечето пари спечелени чрез писане, но и голяма част от наследството на съпругата си.

Твен губи пари и заради издателската си къща, която има първоначален успех благодарение на издаването на мемоарите на Юлисис Грант, но впоследствие губи много издавайки биографията на папа Лъв XIII. От нея са продадени по-малко от двеста копия.

Новите творби на Твен заедно с беседите му помощта на приятели ми помагат да си възвърне финансовата стабилност. През 1893г, започва 15-годишното му приятелство с Хенри Хътълсън Роджърс, президент на Стандарт Ойл. Първоначално Роджърс прави акт на Твен за банкрупт. След това прехвърля авторските права на Оливия, за да не могат кредиторите му да ги придобият. На края Роджърс поема пълния контрол върху парите на Твен, докато не било платено на всички кредитори. През 1894г, Твен започва световно пътешествие, на което изнася своите беседи, за да се издължи на кредиторите си, въпреки че нямал законово задължение за това. Обикаля Нова Зеландия, Австралия, Индия и Южна Африка. По време на това пътуване, дъщеря му Сузи умира от менингит. Завръща се в Америка през 1900г, с необходимите пари.
Последни години

Твен преминава през период на голяма депресия, който започва в 1896г, когато Сузи умира. През 1904г умира Оливия, а на 24 октомври 1909г и Джийн. На 20 май 1909г, внезапно умира и Хенри Роджърс.

През 1906г, Твен започва да пише своята автобиография в сп. Норт Америкън Ривю (публикувана посмъртно през 1924). През април с.г. научава, че приятелката му Ина Кулбрайт е загубила почти всичко, което притежава при заметресението във Сан Франциско и се съгласява да бъдат продадени няколко негови портрета с автограф, като парите отиват за нея. След това Джордж Уортън Джеймс посещава Твен в Ню Йорк и му прави още няколко портрета. Твен твърди, че четири от тях са сред най-добрите портрети, които са му правени.
Официална снимка на Марк Твен при получаване на званието доктор хонорис кауза на Оксфордския университет

През 1907г, Оксфордския университет му дава титлата доктор хонорис кауза.

През 1909г, Твен казва:
„ "Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишния без съмнение е казал: "Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно". “

Предсказанието му се сбъдва - Твен умира от сърдечен удар на 21 април 1910г, в Рединг, Кънектикът, един ден след най-близото приближаване на кометата до Земята.

Когато научава за смъртта му президента Тафт казва: "Марк Твен даде радост - истинска интелектуална наслада - на милиони и творбите му ще продължават да дават такава наслада на милиони... Неговия хумор бе американски, но той бе толкова ценен и от англичаните и от хората от други страни както от своите сънародници. Той е неразделна част от американската литература".

Погребението се състои в презвитерианската църква Олд Брик в Ню Йорк. Твен е погребан до жена си в семейния парцел в Елмайра, Ню Йорк. Гробът му е отбелязан от единственото му живо дете Клара чрез монумент висок 3,65 метра (два фатома или "марк твен"). Има и малка плоча.
Надгробната плоча на Марк Твен
Литературен стил
Общ преглед

Твен започва кариерата си с лека, хумористична поезия, но впоследствие става хроникьор на суетите, лицемерието и убийствата на човек. В средата на кариерата си, с "Хъкълбери Фин", той комбинира силния хумор и социалната критика. Твен е господар на разговорната реч и това му помага да създаде и популяризира отличителна американска литература, на американски теми и език. Много от творбите на Твен са забранявани по различни причини. "Хъкълбери Фин" е забраняван неведнъж в американските гимназии, като една от причините е честата употерба на думата "негър", която е исползвана широко преди гражданската война, когато се развива действието.

Пълна библиография на творбите му е невъзможна поради големия брой произведения написани от Твен (често в малко известни вестници) и това, че използва няколко различни псевдонима. Освен това голяма част от речите и беседите му са загубени или въобще не са били записвани.
Първи журналистически изяви и пътеписи
Първата голяма творба на Твен е разказът "Знаменитата скачаща жаба от окръг Калверас". Той е публикуван в "Ню Йорк Сатърдей Прес" поради единствената причина, че не е пристигнала на време, за да бъде включена в сборник със скечове от дивия запад на Артимъс Уорд.

След този внезапен успех Твен е назначен в "Сакраменто Юниън" да пише писма, в които да разказва за пътуванията си. В първото той разказва за пътуването на медения месец с парахода Аякс до Хаваите. Тези хумористични писма са определящи за бъдещото му развитие като пътуващ журналист. За "Алта Калифорния" пише хумористична бурлеска за пътуването си от Сан Франциско до Ню Йорк с кораб през Панамския канал. На 8 юни 1867г, Твен отплава на борда на Куейкър Сити за пет месеца, резултата от които е "Наивници в чужбина".

През 1872г, Твен публикува друг пътепис "В несгода", който е полу-продължение на "Наивници в чужбина". Тя е и от части автобиографична, защото проследява пътуването на писателя до Невада и последващия му живот на запад. Книгата усмива американското общество по същия начин, по който "Наивници в чужбина" усмива европейското. Следващата творба на Твен Ера на смеха: История за дневно време" не е пътепис и е фокусирана повече върху събития от настоящото. Това е първия му опит да напише роман. За отбелязване е още, че книгата е единствената, която Твен пише в съавторство; тя е написана заедно със съседа му Чарлс Дъдли Уорнър.

Следващите две книги на Твен са почерпени от преживяванията му по Мисисипи. "Едно време по Мисисипи" представлява серия скечове публикувани в "Атлантик Мънтли" през 1875г, и изразява разочарованието на автора от романтизма. Тази книга се превръща в начало на "Живот по Мисисипи".
Том Сойер и Хъкълбери Фин риключенията на Том Сойер", за която черпи вдъхновение от младежките си години в Ханибал. Том Сойер е модел на Твен като дете, като в него се откриват и черти от двама негови съученици Джон Бригс и Уил Боуен. Книгата представя и Хъкълбери Фин като второстепенен герой, който пък е прототип на приятеля на Твен Том Бланкъншип.

Въпреки че днес сюжета на "Принцът и просякът" е изключително популярен в литературата и киното днес, той не е добре приет по време на издаването му. Това е историята на две момчета родени в един и същи ден, еднакви на външен вид, която се превръща в социален коментар, когато двамата разменят местата си. Това е първия опит на Твен да създаде художествена проза, която не е толкова силно повлияна от личните му преживявания и вината за недостатъците му обикновено се приписва на това, че автора не познава добре английското общество, а също и на това, че излиза след голям шедьовър. Пишейки този роман, Твен започва и "Приключенията на Хъкълбери Фин" (с който има постоянни трудности) и започва и завършва друг пътепис "Глупаци в чужбина", който следва автора по време на пътуването му в централна и южна Европа.

“Хъкълбери Фин” (1884) затвърждава мястото на Марк Твен като значим американски писател. Този роман на пръв поглед е детско-юношески, както и “Том Сойер”, от който води началото си, но за разлика от него е много по-сериозен. Четиристотин страници от ръкописа на романа са написани в средата на 1876г, веднага след публикуването на "Том Сойер". Според някои сметки Твен е писал романа седем години и го завършва през 1883г. Други считат, че "Хъкълбери Фин" е писан паралелно с "Принцът и просякът" и други творби през 1880 и следващите години. Последната пета от книгата е предмет на много спорове. Според Лео Маркс по това време Твен е изпаднал в "нервен срив". В есето "Зелените хълмове на Африка" Ърнест Хемингуей пише за "Хъкълбери Фин": "Ако я четете, трябва да спрете, когато негъра Джим е отвлечен от момчетата. Това е истинския край. Останалото са хитрини." В същото есе той пише: "Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин".

Най-голямото постижение на Твен като писател е начинът, по който разказва “Хъкълбери Фин” и езика, който използва. Американски изследователи са установили, че говорът на Хък е много близък до обикновената, простонародна южняшка реч на необразованото население, нещо повече – в книгата си “Бил ли е Хък чернокож?” (1993) Шели Фишер Фишкин стига до заключението, че Хък говори на диалект, който е смесица от речта на белите и чернокожите от южните щати. Така Марк Твен пръв дръзва да използва езика на най-ниско поставените в обществото за създаване на литературен шедьовър. След него все повече американски писатели се стремят да пишат максимално близо до живия език.

В периода около завършването на "Хъкълбери Фин" Твен написва "Живот по Мисисипи", която описва спомените на автора и новите му преживявания след 22-годишно отсъствие от река Мисисипи. Именно в нея той твърди, че "марк твен" е терминът, с който моряците оповестяват безопасната дълбочина.
Късно творчество

По време на дългата си писателска кариера Твен написва и голямо количество есета. Те се появяват в различни вестници и списания. В тях той поставя за разглеждане наболели обществено-политически въпроси. В “Сандвичевите острови” (1873), например, описва как мисионерите покваряват населението на Хаваите, “Юбилеят на Кралица Виктория” (1897) представя с неодобрение помпозните тържества и пищни шествия на кралското общество в Англия, а "Монологът на крал Леополд” (1905) разкрива чрез драматичен монолог политическите злини, причинени от деспотизма.
Псевдоними
Клемънс използва различни псведоними докато не се спира окончателно на Марк Твен. До [[1863]г, подписва скечовете си с Джош. Освен това използва и Томас Джеферсън Снодграс за поредица хумористични писма.

Писателя твърди, че псевдонима му идва от годините, през които работил по Мисисипи, където два фатома показват, че дълбочината е достатъчна за преминаване. Два фатома са равни на два ярда (1,8 метра), от където идва и "фамилията" му Твен (twain), която е архаизъм за "две". Лодкаря се провиква "марк твен", което означава "според мярката (марк/mark) дълбочината е два фатома".

Твен признава, че псевдонима му не е изцяло негова идея. В "Живот по Мисисипи" той пише:
„ Капитан Исая Селърс не притежаваше големи литературни заложби, а набързо нахвърляше няколко параграфа чисто практическа информация за реката и се подписваше под тях с "Марк Твен", след което ги предаваше на "Ню Орлиънс Пикаюн". Тъй като бяха свързани със състоянието на реката те бяха точни и ценни; ... когато по телеграфа пристигна вестта за смъртта му, аз бях на тихоокеанското крайбрежие. Бях млад журналист и ми трябваше бойно име; затова конфискувах това на стария моряк и направих всичко по силите си, за да остане то такова каквото бе у него - знак, символ и гарант, че под каквото и да бъде сложено човек може да се обзаложи, че то е неопровержима истина; как успях да го постигна ще е нескромно да разкажа. “

Тази версия на Твен се оспорва от биографа Джордж Уилямс III, вестник "Териториъл Ентърпрайс", според които "марк твен" е нарицателно, което писателя често си навличал, докато пиел в салона на Джон Пайпър във Вирджиния, Невада.


Източник:http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA_%D0%A2%D0%B2%D0%B5%D0%BD
Върнете се в началото Go down
 
Марк Твен
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Литература :: Биографии-
Идете на:  
Free forum | © phpBB | Поддръжка на форума | Връзки | Сигнал за злоупотреба | Създайте свой собствен блог