Георг Фридрих Хендел е роден на 23 февруари 1685 г. в саксонския град Хале, Германия. Роден е през същата година, в която са родени Йохан С. Бах и Джакомо Скарлати. Малкият Хендел учи при големия музикален педагог, органист и композитор Фридрих Вилхелм Цахау, като показва завиден талант, започвайки да композира музика на 11-годишна възраст – от този период са написаните от него шест сонати за два обоя и бас. На тази възраст младият музикант свири много добре на орган и клавесин. През 1696 г. Хендел концертира в страната с голям успех и печели симпатиите на бранденбургския херцог.
През 1702 г. Хендел започва да учи право в Университета в Хале по настояване на баща си, но след смъртта му напуска университета, преди да го е завършил, и се посвещава изцяло на музиката като органист в катедралата в родния си град Хале.
Една година по-късно той се мести в Хамбург, където единствено в Германия по това време има оперен театър, и става цигулар в Хамбургската опера. Началото на творческия път на Хендел е свързана с развитието на немската опера. В Хамбург, през 1705 г., той поставя първите си опери - „Алмира“ и „Нерон“. Две години по-късно, пак там, са премиерите на още две негови оперни творби - „Дафне“ и „Флориндо“.
В периода 1707 – 1709 г. Хендел живее в eдни от най-големите градове на Италия – Флоренция, Рем, Венеция, Неапол. Там представя оперите си „Родриго“ и „Агрипина“ и ораториите La Resurrezione и Il Trionfo del Tempo e del Disinganno („Триумфът на Времето и Правдата“).
През 1710 г. композиторът отива в Лондон, където през 1712 г. се установява постоянно и става дворцов композитор на Анна Стюарт, кралица на Англия, Ирландия и Шотландия. През 1711 г. с голям успех е представена неговата опера „Риналдо“, която е един от неговите шедьоври, а през 1726 г. за пръв път е изпълнена операта му „Сципион“. Същата година на Хендел е възложено да напише четири химна за коронацията на Крал Джордж II.
Петдесет години от живота си немският композитор прекарва във Великобритания, като на 22 януари 1727 г. става поданик на британската корона.
В периода 1720 – 1728 г. Хендел е директор на Кралската музикална академия, за която пише близо 20 произведения, сред които оперите „Тамерлан”, „Юлий Цезар“ и „Александър“. Дълго време работи в Кралската опера в Ковънт Гардън, където са поставени за пръв път много от неговите опери; „Алцина“, „Ариоданте“, операта-балет „Аталанта“, пасторала „Ацис, Галатея и Полифем“. Други по-известни произведения на Хендел са оперите „Роделинда“, „Тамерлан“, „Ксеркс“, „Адмето“, „Фарамондо“, „Идоменей“ и ораториите „Херкулес“, „Самсон“, „Юда Макавей“, „Теодора“, „Естер“. С голяма популярност се ползват и неговите инструментални произведения „Музика на водата“ и „Фойерверкова музика“, двата сборника с „Кончерти гросо“, оп. 3 и оп. 6 и концертите за орган.
През 1750 г. Хендел посещава за последен път родния си град Хале. След завръщането си в Лондон започва да пише нова оратория. През 1751 г. композиторът напълно губи своето зрение. Умира на 14 април 1759 г. Съгласно неговото предсмъртно желание е погребан в Уестминстърското абатство в Лондон.
Георг Фридрих Хендел творчески асимилира постиженията на различните национални школи и създава свой собствен стил. Той преодолява влиянието на италианската оперна школа, усвоява богатството на немската национална оперна традиция, а също така и постиженията на английската музикална култура.
Той създава класическия образец оратория, която съчетава традициите на немската полифонична школа с английската хорова музика. Музикалното творчество на Хендел включва 40 опери, 29 оратории и повече от 120 кантати, трио и дуети (общо около 2 000 арии), камерна музика, голям брой църковни произведения, оди и серенади и 16 концерта за орган. Най-известното му произведение, ораторията „Месия“ с нейния хор „Алелуя“, е сред най-популярните произведения за хорална музика и до днес.
