ИндексНачалоКалендарРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Как да пишем правилно

Go down 
АвторСъобщение
Gibs0n
Добър ученик
Добър ученик
Gibs0n

Години : 21
Брой мнения : 15
Точки : 42
Репутация : 1
Училище : СОУ "Иван Вазов"
Местожителство : Плевен

ПисанеЗаглавие: Как да пишем правилно    Пет Ное 12, 2010 12:04 pm

ПълнияЯТ член

В кръга на шегата, казват че академиците държат на пълниЯ член в езика ни само по политически причини. Например, за да се вижда, че македонскиОТ език има нещо доста общо с българския. Аз лично приемам подобни твърдения просто с повдигане на рамене, но ето няколко примера и правила, които ще ви помогнат да прецените правилно членуването:

Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна точка. ГраматичниЯТ извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. как да прецените кой е извършителят? Ами преценете кое е действието и попитайте кой го върши:

Изречение: КамъкЪТ счупи прозорецА

Действие: ...счупи...

Въпрос: Кой счупи прозореца?

Отговор: Камъкът.

Извод: КамъкЪТ трябва да е с пълен член.

Изречение: ПрозорецЪТ е счупен от камъкА.

Действие: ...е...

Въпрос: Кой е счупен?

Отговор: Прозорецът.

Извод: ПрозорецЪТ трябва да е с пълен член.

А прилагателните кога? Ами когато характеризират мъжки извършители.

Примери:

ПродълговатиЯТ камък счупи прозореца.

КрасивиЯТ прозорец бе счупен от продълговатия камък.

Ако изречението е сложно, опитайте се да го разбиете на прости. ИзвършителЯТ във всяко от тях трябва да се членува пълно. Пример:

ПрозорецЪТ е счупен от камъка, който калпазанинЪТ хвърли по него.

Ето едно "обратно" правило: ако пред съществително/прилагателно има предлог (от, до, на, пред и т.н.), значи със СИГУРНОСТ то НЕ СЕ членува пълно. Защо? Ами защото пред граматичния извършител никога няма предлог. Така че, ако се чудите дали да членувате пълно или не и виждате предлог пред нещото, престанете да се чудите. ПълниЯТ член НЕ е за него.

Вероятно забелязвате, че граматичниЯТ извършител (камък, прозорец или калпазанин) може да съвпада с логическиЯ (камъка) или с реалниЯ (калпазанина), или да съвпада не с извършителЯ, а с потърпевшия (прозореца или неговия собственик) ;-)

Остана само да се добави, че ако членувано мъжко съществително стои като заглавие, то трябва да се членува пълно:

Друг пример е и заглавието на разделА, който тук приключва.

Основните правила за това кога да гарнираме нашите текстове с пълен член и кога - не. Номера е в дозата ;-)

Пълен член пишем когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "Той".

Когато думата можем да заменим с "Него", пишем кратък член.

Примери:

Кръчмарят си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог)
На кръчмаря му направиха блог - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)

Войникът напсува САЩ. - Той напсува САЩ (Него напсува САЩ)
САЩ бяха виновни за всичките беди на войника. - САЩ бяха виновни за всичките беди на Него (САЩ бяха виновни за всички беди на Той)

При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма (Ябълката беше горчива, Ябълка беше горчива..., Човечето беше от дърво, Човече беше от дърво...).

Пълен член се поставя и пред прилагателни, които като част на изречението се явяват определения. Отново се прилага проверката Той/Него.

Веселият кръчмар си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог).
На веселия кръчмар му направиха блог. - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)

Отново при женски и среден род проблеми няма.


Не знам и не ме интересува!

Така. Правилото за отрицателната частица "не" е следното.

"Не" се пише отделно от глаголите"

Това е. Призовавам всички да препишат правилото по неколкостотин пъти и да го пеят като песничка. Щом можете да пеете два часа с Депеш, и това ще можете да научите. Разбрахме ли се?!

А, да, ето ви и няколко примера:

Не знам
Не мога
Не понасям
Не обичам
Не искам
Не отивай
Не влизай
Не мисли
Не ядат
Не пишем
Не спим
Не пият
Не пушат

Не" се пише слято в невестулка, невеста, невен и други подобни думи, в които "не" не носи смисъл на отрицание. Също така и в началото на прилагателни и съществителни, в които има смисъл на отрицание. Примерно незнание, невалиден, непушач.


Главното Е Да Се Мисли с Главите:)

Иде реч за главните букви, а поводът е, че в последните две седмици се сблъсках с толкова много Понеделник, Февруари, Англичаните и т.н, че вече трудно забелязвам малките буквички...

Правилата на играта, не, на писането:

С главна буква се пишат личните имена ( това си го знаем), географските обекти, като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.

Когато наименованието е сложно, с главна буква се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.

Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.

Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.


Мекането като национален спорт

Когато глагол в единствено число завършва на "М", в множествено число завършва на "МЕ".
Гледам - Гледаме
Искам - Искаме и т.н.

НО.... НЕ И ТАКА!!!
Свиря - Свириме (истината е Свирим)
Ходя - Ходиме (Ходим) и т.н.

По повод на това правило един радетел на мисълта каза:
Как да е грешно "ядем" бе?! Аз ядем, ние ядеме... :-)


Дайте да се разберем за гащите, чорапите и чорапогащите

Вижте сега...

Трябва някакъв ред да има в тоя български език.

Ще го кажа един път и няма да повтарям, ако не вярвате на мен, питайте Брезински, БАН, Катедрата по българистика или кого искате.

Думата е ЧОРАПОГАЩИ и няма единствено число. Като дънки ( за изненада на бургазлии, според които се казва дънкито;)

Идва от гащи+чорапи. Чисто и просто.


Грам грамотност


Имам сериозни подозрения, че поне една десета (това са десет процента или като изпиеш сто грама от кило водка) от вас са крайно неграмотни. И абсолютно загубени за каузата.

Един прост (уникално, при това) пример:
Знам, че тия пусти SMS-и са на маймуинца, но не мога да си обясня как може човек, раждан в България (и претендиращ да има някакво образование, щото даскалъка не е само да натискаш клаксона на абитуриентския.. за съжаление), може да пише следните думи по следния начин:

магий
калорий
федераций
мастий
фуний

и прочие. Знам, че е готино да драснеш "ий" накрая, стилно така, но запомнете (това е безплатен урок) - когато една думичка е съществително от женски род и в единствено число завършва на "ия", то множественото и число окончава (това е хубава дума) на "ии". А не "иЙ"!
Всичко, що е с "ий" накрая, е от мъжки род. Или глаголче, ама повелително така - пий, бий, вий.

Знам, че не всеки е длъжен да чете книжки и да мисли. Обаче е срамно да не можеш да напишеш 2 изречения без грешка. Какъвто и да стане човек, все ще му се наложи да пише. Обяснения се пишат и в ареста.

PS - На всички млади момци и девойки, които напират да ми напишат "abe kopele 6te si pi6em kaktosi iskame nie si se razbirame ti si 4eti knigite i trai tam", ще им кажа, че аз точно това смятам да направя :)


Свадбата на една фълшива диетолошка


„Магазина се премести на другия ъгъл.“ Едно от любимите ми изречения. Хиляди пъти съм била на крачка от това да извадя химикалка и да поправя магазинА на магазинЪТ. После обаче се спирам, щото смисъл – никакъв, само дето си хабя нервите.

Не знам вие как приемате неграмотно написани елементарни думи, но аз лично се побърквам.

Дълго време минавах покрай магазинче на Оборище, на което с големи букви беше изписано „италянски дрехи“. Оправиха го след около година, очевидно заради отчаяния зов на някой като мен. Ако в момента чете това - благодаря му от все сърце.

Откак пък интернет превзе живота ни, неграмотността се повиши милиони пъти. Уникални неща могат да бъдат открити в мрежата, а най-добрият източник на бисери са безспорно форумите. Спортните оглавяват класациите:

„да ама е важнo че не oспяxа да ги пoбедат кoлкo тo и садята да им пoмага затoва самo Тринидад и Тобаго“

„Бoжкoв акo гo вида на ван 6те гo oбия“

Дето вика чичко Вучков – гледам и не вярвам на ушите си.

Как ти идва на акъла на напишеш „обия“, след като дори не може и да се произнесе така? По каква логика се пише „очудя“? И кой въобще изговаря думата по този начин - „Очудя“? Или хората просто действат по метода – щом се произнася с У, значи се пише с О.

За „садята“ - /в превод – съдията/, просто нямам сила да коментирам. Само ще кажа, че го веднъж го видях така написано и в програмата на телевизиите, анонсирайки сериала „Садя Ейми“.

Тогава му хвърлих едно мислене, понеже не съм запозната с въпросния филм - Ейми ще я садят ли някъде и ако да, тя какво е – патладжан, тиква или някакъв картоф? Оказа се, че била най-обикновен съдия... завалията.

Друга тенденция са любимите ми думички от женски род, които в множествено чисълце приемат едни крайно къдрави завършеци. Калорий определено ми е най-най-любимата. Просто като видя това „ий“ накрая и се ваодушевявъм.

Разбира се, и магий не е лошо – ако има привърженици и на тази думичка, моля да не се обиждат, че съм я класирала на второ място. Филий също не е зле, кутий пък още повече. Но, съгласете се, калорий има собствен чар.

А какво да кажем за финансии? Тука вариантите на всичкото отгоре са няколко – или така, или финансий. За разлика от калорий обаче, финансии е осезаемо и при изговор, което вече предизвиква силни позиви за повръщане.

Навремето, когато за пръв път чух думата „семенар“, и то от жена, си помислих, че е някакъв осеменител. Някаква ин витро технология и то за добитък. При всички случаи не предполагах, че е семинар. Сега вече му посвикнах, в смисъл, че не се чудя какво означава, когато го чуя. Това обаче не означава, че асоциациите ми с изкуствено оплождани искърски говеда са изчезнали.

Я сега ми споделете нещо – и вие ли сте чували думата „уневерситет“? Да, знаех си, че не съм само аз... А латинеца? В смисъла на латинска азбука, а не на човек с латиноамерикански произход. Е, ако не сте, сега го чувате.

За ветерани като „исток“, „изкам“, „гръдски“ /това означава гръцки, да не си помислите, че идва нещо от гърди/, „збогом“, свадба“, „врапче“, „кремвирш“ и „трушия“ и няма смисъл да отделям специално място. Пардон, спецялно.

Но, виж, на следващия бисер съм отделила цялото си сърце и душа. Срещнах го в един форум, то се знае. Влюбихме се от пръв поглед и оттогава му правя непрекъсната реклама.

Затова му отделям нов, самостоятелен ред, на който да блесне и да заслепи целия свят с красотата си:

„фълшива диетолошка“

Както се казва на чист български – спийчлес. И топлес също. Което ме навежда на мисълта, че в учебните проглами за средно образование не е зле да наблегнат отново на добрите стари диктовки и задължителното четене на разни книжчици.

Понеже сега се получава един доста неприятен парадокс – човекът Х може да те брифне за дискусията по последния топик от аджендата, да ти осигури логистика, лоби и билет за последния авейлабъл полет, обаче ще ти добави, че това няма да ти излезе хич „ефтино“.

С други думи – дайте да научим как се пише фълшива диетолошка и след това да наблегнем на фъндрейзинга и аутсорсинга.

Че горкият Рамбо Силек* ще се обърне в гроба си.
*По информация от форуми, попадението е на второкласник


-по

За всички, които са спали в час по български, но това не им пречи да пишат по форумите, блоговете, стените на тоалетните и изобщо - навсякъде, където може да се пише.

По се пише с тиренце след него само когато е СРАВНИТЕЛНА СТЕПЕН на нещо си:

по-умен
по-смел
по-добър
по-щастлив

Във всички останали случаи "по" показва мястото на извършване на действието и НЕ СЕ пише с тире

по улицата
по главата
по земята

Такова животно като по-главата НЯМА, най-малкото защото не можеш да кажеш най-главата!


Основи на правописа в българският език

Всяка дума в българския език се състои от:
1. Представка
2. Корен
3. Наставка
4. Окончание

За да изписвате правилно думите, трябва да знаете кои са отделните елементи.
Основата на думата е корена. За пример ще дам корена "лив". По-лив-ам (по-представка + лив-корен + ам-наставка).
Представката служи за уточняване. С нейна помощ една дума (корен) може да има няколко значение.
По-лив-ане
Из-лив-ане
Раз-лив-ане
Наставката е след корена. Тя доуточнява значението на корена.
По-лив-айки
По-лив-ащ
Окончанието е след наставката. То служи за допълнително уточнение на субекта, който извършва действието
По-лив-ащ-а
По-лив-ащ-о
По-лив-ащ-и


Със съкращения, и-к http://gramatika.blog.bg/

Оценено от: Admin - 5/5
Върнете се в началото Go down
http://www.belsite.tk
 
Как да пишем правилно
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Български език :: Граматика!-
Идете на:  
Създайте безплатен форум | © phpBB | Поддръжка на форума | Връзки | Сигнал за злоупотреба | Безплатен блог