Ангел Каралийчев е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години. Следва химия в Софийския университет. Дипломира се в Свободния университет през 1928. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Започва да издава през 1919. Пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и чужди приказки и легенди.
Произведения [редактиране]
Ангел Каралийчев е роден на 21.08.1902 г. в гр. Стражица, обл. В. Търново. Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. "Кооперативна просвета" (1932-1944), изд. "Народна младеж" (1947-1952), в. "Литературен фронт" (1952-1953), изд. "Български писател" (1952-1969). Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. След известния разрив на "новопътци" с Г. Бакалов от 1925 г. публикува в сп. "Златорог", "Българска мисъл", "Венец", "Детска радост", "Светулка", "Кооперативна просвета" и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази "Ръж" (1925), "Жълтици" (1926), "Имане" (1927), "Сребърна ръкойка" (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: "Ането" (1938), "Тошко Африкански" (1940), "Житената питка" (1948). Умира на 14.12.1972 г. в София.
