Приложението в българския език е второстепенна част на изречението, която се отнася към групата на определенията. Обикновено е съществително име, което се прилага безпредложно към друго съществително име и го уточнява, като стеснява обема на понятието, вложено в определяемото, характеризира го с някоя непосочена в него страна.
В синтактичния разбор на изречението е прието приложението да се означава с две вълнообразни черти.
В зависимост от синтактичните и семантичните условия, в които се намира приложението, то бива няколко вида. В посочените примери[1] определяемото ще бъде в курсив, а приложението — в курсив + получер шрифт.
* Приложения, които уточняват обхвата на понятието, което играе роля на определяемо. Пишат се разделени с чертица.
o Примери: министър-прецедател, съдия-изпълнител
* Приложения, които посочват роднински и други връзки и се употребяват пред личните собствени имена, които конкретизират. Такива приложения не се членуват.
o Примери: дядо Йоцо, баба Илийца, вуйчо Ваньо
* Приложения, с които се означават звания, титли, професии, длъжности и т.н. Пишат се с малки букви и не се членуват.
o Примери: професор Иванов, генерал Петров
o В някои случаи приложенията могат да се явят обособени и задпоставени.
+ Примери: Иванов, професорът по езикознание, Петров, генерал от запаса
* Приложения, конкретизиращи географски названия.
o Примери: град Елена, село Елена
* Приложения, с които се означават имена на организации, фирми, институти, учреждения, улици, площади, вестници, списания, книги, и т.н. Изписват се оградени с кавички.
o Примери: площад „Народно събрание“, разказът „Дядо Йоцо гледа“
* Приложения, които характеризират определяемото в някой друг аспект или крият сравнение в семантиката си.
o Примери: писател сатирик, художник емигрант, снага топола
В друго отношение приложенията се делят на безпредложни и предложни. Например, поетът Вапцаров и Вапцаров като поет.
Много приложения се използват разширени, т.е. те сами имат свои пояснения. Например, у Елин Пелин се среща следния цитат, съдържащ две последователни разширени приложения:
* Високо над тъмния селски пейзаж блестеше срещу луната черковният кръст, талисман на селските надежди, утешител на измъчените сърца.
Източник:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5
