ИндексНачалоКалендарРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Любен Каравелов

Go down 
АвторСъобщение
iwi
Ученик
Ученик
avatar

Години : 20
Брой мнения : 71
Точки : 111
Репутация : 0
Училище : СОУ,,Иван Вазов''
Местожителство : Плевен
Живобелче : Хамстерче
Награда

ПисанеЗаглавие: Любен Каравелов   Съб Ное 27, 2010 8:04 am

Роден в Копривщица. Учи в килийно, после в училище на Хр. Пулеков по взаимоучителния метод. През 1850 г. се премества в училището на Найден Геров в Пловдив. След това баща му го изпраща да учи в гръцко училище (2 години). После се прехвърля да учи в българско училище, чете и руски автори. Изпратен в Одрин да учи за чирак, връща се в Копривщица, а 1856 г. го изпращат в Цариград. Тук вместо да се заинтересува от търговия, той се интересува от политически въпроси от Кримската война. Паралелно с това си записва и материали за изследователска работа по фолклор и етнография.

В 1857 г. заминава за Москва през Одеса, но не се записва в кадетския корпус, а се записва като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет - поради наклонност към литература, история и славянски езици. Особен влияние му оказват обществените идеи сред бурната студентска младеж като част от руската интелигенция. Тук живее и работи заедно с българите К. Миладинов, Р. Жинзифов, В. Попович, Н. Бончев и др. Образуват българската дружина "Братски труд". Започват да издават списание "Братски труд", където Любен Каравелов печата първите си стихотворни опити - "Загорец", "Желание", "Пастир" и революционната статия "Славяне в немско". Участвува в студентските вълнения (1861) и бива последовател на руските революционни демократи като влиза в техен забранен кръжок. Поставен е под полицейски надзор (1859). Не успява да се яви на изпити, но чете много Белински, Херцен и Чернишевски (революционни авторитети и образци на критиката и философията), Гогол, Шевченчко и Вовчок, други литературни автори. Пише статии в "Наше время", "Московские ведомости" и "Русская речь". Пише повестите "Войвода", "Неда", "Сирото семейство", "Дончо" и "Българи от старо време". След покушението срещу Александър Втори, Любен Каравелов заминава за Белград (1867), откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. От 1869 г. се установява в Букурещ с намерение да редактира свой вестник. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките).

Редактира вестник "Свобода" (1869-1873), където съавтор му става Христо Ботев (1872-1873). По-късно двамата редактират вестник "Независимост" (1873-1874). По това време Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание "Знание", научно-популярни книги и сборници.

(1857-1867) Москва - Л. Каравелов издава "Памятники народного быта болгар" (1861), "Страницы из книги страдании болгарского племени. Повести и рассказы (1868), "Българи от старо време" (1867).

(1868-1869) Белград - на сръбски език издава "Крива ли е съдбата", "Сока" и "Наказал я Бог".

(След 1869) Букурещ - "Три картини из българския живот" ("Мамино детенце", "Прогресист" и "Извънреден родолюбец"), повестите "Хаджи Ничо" и "Децата не приличат на бащите си".

Умира в Русе на 21 януари 1879 г.

Любен Каравелов е известен енциклопедист, поет, писател, журналист, пише библиографски трудове, статии по нумизматика, лексикография, българска литература, култура, политическа история, допринася много за развитието на обществената мисъл в България в своето време. Публикува и под много псевдоними.

____________________________________________________________________________________________________________________________________________

Любен Каравелов (1834-1879г.)

Любен Каравелов е роден през 1834г. в Копривщица. в семейстовото на бащата Стойчо Любенов Каравела и майката Неделя Доганска. Той започва образованието си в родния град в местното взаимно училище където по всяка вероятност се е учил и при двамата първи по култура учители в България по онова време – Найден Геров и Йоаким Груев. В Копривщица Любен Каравелов се е изучавал около 7 години.

През 1850г. се премества в Пловдив. Тогава градът е бил известен с „гъркоманията”, която е била обзела жителите му. По желание на родителите си, Каравелов се записва в гръцко училище, където е принуден да търпи изключително обидно и презрително отношение на учителите, както към него самия, така и към всичко българско. Тук той остава 2 години, през които се сблъсква непрекъснато с жестокостта на гърците и турците. Този период от живота на младежа оказва голямо влияние върху изграждането на характера му. Любовта към българския народ, бит и култура обземат изцяло сърцето му.

Следващите няколко години Любен Каравелов изкарва с баща си, който е имал огромно желание да направи сина си търговец. Двамата обикалят заедно за купуване на добитък из цяло Българско, Македония и дори Сърбия. Така младият Каравелов прекарва още една школа за опознаване с народа. Той наблюдава българските обичаи, записва песни и поговорки. За известно време учи в Одрин абаджийския занаят, а по късно живее около една година в Цариград, гдето е работил в търговска кантора.

В края на 1857г., както много българи са сторили тогава, той заминава за Москва „.... с цел да получа образование, за да употребя после своите сили за полза на скъпото ми отечество...” пише Каравелов в свое писмо. През 1861-1862г. той има вече ясни възгледи по отношение на освобождението на България. Убеден е, че свободата може да бъде извоювана по революционен път. Постепенно той се доказва в Русия като писател, публицист и фолклорист.

В началото на 1867г., когато на Балканите започва нова революционна криза – на остров Крит бушува въстание, в Сърбия се говори за война срещу Турция, пламенният патриот се отправя към Сърбия.В Белград, още същата година той основава Български комитет, чиято роля е да организира и ръководи сформирането на чети и прехвърлянето им от Сърбия в България. Каравелов става любим писател и на сръбския народ. Той изучава сръбски език до съвършенство, а Сърбия това става негов втори дом.

След като се отзовава на поканата на българската емиграция в Румъния, през 1869г. Любен Каравелов заминава в Букурещ. Тук той започва издаването на седмичния вестник „Свобода”, на който съавтор по-късно става Христо Ботев. По искане на турското правителство, вестникът спира да излиза в края на 1872г. През февруари 1873г. Каравелов започва издаването на вестник „Независимост”. И двете издания са били изцяло попити от революционните убеждения на патриота и са оказали огромно значение за организирането на емиграцията. От 1869 г. Каравелов е водач на българската революционна емиграция. Той идеализира хайдутството, въоръжената отбрана. Организатор е заедно с Левски и на тайните революционни комитети вътре в България.

От 15 януари 1875 г. Каравелов започва издаването на чисто научно и литературно списание "Знание", което излиза редовно до Руско-турската война. След освобождението през 1876г. той пренася печатницата си най-напред в Търново, а сетне в Русе и продължава изданието на „Знание”. Възнамерявал да започне нов голям вестник "Основа", за което поканил да му сътрудничи и Вазов . Но туберкулозата, която си спечелил от непосилния труд и мизерията, прекъснала неговия земен живот на 21 януари 1879 г. Погребали го тържествено до гроба на Караджата, името на когото някога издигна като лозунг на българската революционна емиграция. Гробът му стои и днес в Русе - забравен, обрасъл в бурени.


Източник: wikipedia i slovo.bg
Върнете се в началото Go down
 
Любен Каравелов
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Литература :: Биографии-
Идете на:  
Free forum | © phpBB | Поддръжка на форума | Връзки | Сигнал за злоупотреба | Създайте своя блог