Разказът Една българка от Иван Вазо-анализ

Разказът Една българка от Иван Вазов


Художественото творчество на Иван Вазов съдържа голям брой текстове, насочени към историческото ни минало, на които главната цел е не само да възкресят спомените за славни герои и събития, но преди всичко да представят морален коректив на следосвобожденското общество и да подготвят едно по-достойно бъдеще за българския народ. Разказът Една българка е от тях. Героинята баба Илийца, сред ужасите на погрома след Априлското въстание от 1876 година, е поставена пред морален избор, за да се докаже (чрез най-достойното поведение) като добър човек, истинска майка, искрена християнка и родолюбива българка.

Изпитанията, през които ще премине старата жена, са проверка не на силите и издръжливостта на отделния човек, а на духа на нацията, но Вазов не е търсил патетика в художественото изображение. Сюжетното действие се разгръща увлекателно, но без външни ефекти, защото смелост, решителност и себеотрицание ще прояви не някой храбър борец за свобода, а една обикновена селска жена, притеснена от голямо лично нещастие.

Единственият възможен морален избор, според йерархията на ценностите на Вазов, е да се помогне на изпадналия в беда човек, който е обаче преди всичко БУНТОВНИК, участник в борбата за свободата на родината. Своята оценка за направения от героинята избор писателят изразява чрез цитат от народна песен (Да не забравяме, че фолклорът отразява колективното съзнание на народа.), който е представен непосредствено след заглавието на разказа. Този метатекст (от метаслед; тук е текстът след заглавието) формулира мнението на автора за героинята още преди да е разказал случката, в която тя е главното действащо лице. Това показва, че ставащото е важно, но само доколкото чрез него ще се изгради представа за характера на българката. Очевиден е стремежът на писателя да създаде в обществото едно ново виждане за мястото на жената в историята и в живота, но без да се пренебрегва нейната основна и най-естествена функция - да бъде майка. Патриархално-битовата българка се променя в хода на културно-историческото и икономическото развитие на нацията ни, но именно благодарение на литературни образи като Илийца се изтъкват няколко непроменими и важни нейни характеристики, които в конкрентния случай издигат жената в плана на героичното наравно с мъжа. Най-подходящата форма да бъде изразено възхищението, а защо не и преклонението, писателят е намерил именно в този метатекст, който резюмира целия разказ: Аферим, бабо, машаллах! (приблизително Браво, бабо, браво!).

Ключовото значение на образа на баба Илийца в литературата ни се определя от качествата на българката, които Михаил Арнаудов открива в него: Вродената доброта, безкрайна милост и нравствена храброст се съчетават хармонично в тая жена на дълга, баба Илийца, която спасява достойно честта на българските майки. Тази оценка е много далеч от някои съвременни мнения, че Вазовата героиня била кол, който забиваме в мозъците на подрастващите.

Вазов наистина изгражда образа на героинята като жена на дълга. Устремена да изпълни своя дълг на майка, човек, християнка и българка, Илийца ще прояви изключителна жилава устойчивост и без да извърши героичен подвиг в буквалния.



ИЗТОЧНИК: www.pomagalo.bg