Защо Иван Вазов е нарекъл разказа си Една българка?

Защо Иван Вазов е нарекъл разказа си Една българка?

Иван Вазов е автор, чието творчество е пропито от мисълта за Родината. В произведенията си, той възхвалява всичко българско и родно и се прекланя пред родината. Някои от тях са свързани с идеята на национално-освободителните действия (Опълченците на Шипка), други разказват за живота на българите под турско робство (Под игото), а трети за трудното ежедневие на емигрантите в чужбина (Немили-Недраги).

Не е случайно, че един от най-обичаните разкази на народния творец е озаглавен Една българка. За пръв път той е бил публикуван през 1899г. под името Челопешката гора, но по-късно през 1902г. при преработката на текста Вазов променя заглавието на Една българка. Образът на баба Илийца въплащава родолюбието и смелостта, майчината обич и загрижеността, жертвоготовността на българката по време на националноосвободителнтите действия. Не случайно Вазов е пояснил главната дума българка в заглавието с числителното една. Това говори за факта, че малко българи са били способни да извършат дело подобно на Илийчиното. Героинята ,баба Илийца , сред ужаса от разгрома на Априлското въстание от 1876г., е поставена пред морален избор, да се докаже по възможно най-добрия начин като истинска християнка, родолюбива българка и истинска майка. Тя постига всичко това. Трогателен е и диалогът между Илийца и бунтовника. Доброта и сърдечност бликат от думите на бабата когато той я пита: :Къде ще се дяна бабо
сега?, а тя непринудено казва: Как къде? Ами у дома!. Предложението й е поднесено така, сякаш е най-естественото нещо в света. Това само може да подсили нравствената красота на героинята. Неуспорим е фактът, че заглавието Една българка най-точно характеризита , както баба Илийца, така и делата й.

Иван Вазов е избрал за метатекст към разказа си стихът: Аферим, бабо, машаллах!. Това може да се преведе приблизително като: Браво, бабо, браво. Думи на благодарност и благослов, които Вазов не случайно е избрал за мото на Една българка. Това е цитат от народна песен, а както знаем фолклорът изразява колективното мнение на народа. Чрез стиха Вазов изразява оценката си за българката още преди да започне да разказва случката. Със същият стих (Аферим, бабо, машаллах) е възпята и духовната красота на майката отгледала онзи юнак Стоян, когото турци на два го пътя вардили, / на третия го хванали. Дори враговете на хайдутина искрено се прекланят пред нравствената красота на жената, която го е отгледала с думите: Аферим, бабо, машаллах! Още един такъв да отгледаш!. Образът на Илийца и майката на Стоян сякаш се сливат в един този на истинската българка. Достойната българка, отглеждаща синовете на България. От тоизи образ бликат толкова много обич, доброта, красота, човечност, патриотизъм и желание за саможертва. Точно затова благодарствените слова към майката на хайдутина звучат със същата сила както и метатекста на Вазов. Ето как само с три думи поетът и целия народ успяват да отдадат нуждана почит и благодарност към българката. Тези думи сякаш не са написали, а бликат от душата. Не би могло да се намери друго, така кратко и толкова вълнуващо обръщение.


Източник: www.pomagalo.bg