Съчинение разсъждение за смъртта на Странджата

Повестта "Немили-недраги" от Иван Вазов има автобиографичен характер. Тя е резултат от преживяванията на автора и наблюденията му над трудния емигрантски живот на хъшовете, които преживяват много физически страдания, но успяват да запазят в себе си борбения дух и любовта към родината.

Смъртта на Странджата е достойна, защото тя е финал на един честно извървян житейски път, отдаден на родината, посветен на борбата за свобода на Отечеството. На смъртния си одър героят се държи гордо – той не съжалява за отиващия си живот, а страда, че не загива като истински герой в битка. Умирайки, знаменосецът завещава своя борбен дух и идеите на борбата на бъдещото покоение борци.

Странджата е обединяваща фигура, играе важна роля в живота на хъшовете, но те го оставят в този критичен момент и се разделят. Единствено Бръчков остава до него, защото за него той е един идеал, приема го за голяма личност, за истински хъш. Постъпката му е благородна. Той смята, че е длъжен да даде духовна подкрепа на „таз юнашка душа”, възхищава му се. Странджата приема смъртта спокоино, чака я още от момента, когато е решил да стане хъш. Предсмъртната болест го изтощава, проличава, оставя следите си и знаците си върху лицето му: „И действително, лицето на Странджата от ден на ден се измахваше и добиваше смъртна бледност.” Но в последните си мигове стария хъш не мисли за самосъжаление, страх, а продължава да мисли единствено за Отечеството. Измъчват го само две мисли – че умира далеч от родината и че умира безславно. Той цени грижите на Бръчков, трогнат е, развълнуван е от всеотдайните му грижи, оценя моралната подкрепа, защото поне българин щя затвори очите му. Странджата е идеалист, приема смъртта като героична, славна. Славното му минало е доказателство за геройските му дела. Това предава героичност на смъртта. Думите на стария хъш са нещо свещено, сакрално за Бръчков. За него е чест дори да бъде до него. Младият хъш се явява като връзката между поколенията. Авторът неслучайно избира в този момент да събере най-стария и най-младия хъш.

Предметите, които Странджата завещава на Бръчков са доказателство за славното му минало, славните му битки и за самия път, извървян от него. Завещавайки ги на младия хъш, той оставя и частица от себе си, от борбения си дух. Документите са величествени, свещени. Така отиващото си поколение е спокойно, че борбата ще продължи.

Дори на смъртния си одър Странджата показва патриотизма си. Отива си със съжаление, че не е изпълнил дълга си. Вазов показва болката си, че толкова героични личности умират по толкова безславен начин.


Източник: http://www.zapiski.info/view.php?id=261