В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича:”Вземете опакото на Бай Ганя и ще имате Алека”. Тези думи на видния литературен критик дават основание през столетното си съществуване автор и герой винаги да бъдат съпоставяни и да се подчертава контраста между тях . Колкото Алеко е безкористен идеалист, толкова бай Ганьо е прагматичен материалист, който търси във всичко „ келепира”.
Безсмъртният Алеков герой Бай Ганьо и днес разсмива, отвращава и впечатлява читателя, който трудно може да остане безразличен към проявите му. Те носят белезите на своето време и на социалната му същност.
Бай Ганьо е образ – тип. В него се откриват чертите и морала на прослойкта, към която принадлежи. Това е новооформящият се буржоа, който усеща силата на властта, парите и няма желание за културна промяна . Той е необразован, груб, скъперник, егоист, лишен от всякакви нравствени чувства, у когото келепирът заменя патриотизма. Бай Ганьо произлиза от недрата на българския народ. В неговия образ авторът осмива явления като политиканство, печалбарство и груб социален егоизъм, характерни за 90 – те години на XIX в.
Алековата творба „ Бай Ганьо” е категорично отрицание на грозното у човека въобще, независимо от времето. Колкото и да се стремим обаче да открием някакви положителни черти в харакъера на Бай Ганьо,не успяваме. Преди всичко в образа му са вложени само отрицателни черти, само недостатъци и пороци. Това проличава още от първата фраза на книгата и показва, че писателят гледа на своя герой като на типологичен персонаж. Авторът напомня за недалечните промени, станали със страната и народа. Той е смъкнал от плещите си агарянското робство, сдобил се е с нова конституция по подобие на белгийската и е вече в ново социално положение: има определена национална принадлежност и гарантирана свобода за изява на собствените нрави. Той тръгва из Европа, проявява себе си и се връща с ново самочувствие в България. Авторът прави съпоставка между европейските и домашните нрави, за да се разгъне с цялата си яркост персонажът на буржоата и неговата тъмна, груба душевност. Из Европа Бай Ганьо показва своята необразованост и невъзмутимо самочувствие.
Читателят е наясно и със социалната същност на проявите му. Бай Ганьо е човек сус социални възможности, с голям предприемачески дух. Той пътува за Виена, защото възнамерява да я покори с гюловото масло. Героят едновременно е търговец и в същото време силно пресметлив човек. Тези му качества го водят до комични и гротескови самоограничения. У него пестеливостта се изражда в скъперничество. Моралната деформация, свързана с недалечното минало на българина, не позволява да поема отговорност и задължения спрямо другите. Остарялото му мислене го прави морално нечувствителен. Бай Ганьо не плаща сметки, а изплзва старата чорбаджийска максима да не се плаща там, където това може да стане. Той е далеч от желанието за духовно обогатяване.Философията на живота за него са парите. Те определят интереса на героя и неговото поведение. Той приема , че всичко се купува с пари. Затова няма почтително отношение към другите, непознатите.
Бай Ганьо търси изгодата, употребява хората и всичко, до което се докосне мисълта му. Затова Алековият герий няма политически възгледи, а е безпринципен, недоверчив, страхлив. Той демонстрира егоистична лична загриженост за своите икономически интереси. Бай Ганьо следва морала и ценностите и на старата еснафска, и на неговата буржоазна прослойка. Изключително трезв, героят може да мисли вярно, да дава точна преценка. Но личностните нравствени ценности са заменени с практицизъм и студена пресметливост .Във всяко свое действие Бай Ганьо иска да „удари кьоравото”, да намери келепир. Тези думи стават емблематични за Алековия герой. Езикът на персонажа напомня за социалната му същност. В общуването си с чужденците Бай Ганьо изпада в смешни и нелепи ситуации, коетозасилва впечатляващата ограниченост на героя. Невъзможното да се изкаже с думи, той го заменя с жвстове, служи си с жаргони. Такъв арогантен и безпардонен език е социално разобличаващ героя с неговата смесица от „агарянски ямурлук” и европейски претенции.
Втората част показва изцяло в нова светлина новооформящия се буржоа. Героят на Алеко никога не е в опозиция. Той е силно повратлив, защото следва народната поговорка „Преклонена глава сабя не я сече”. Това е важен белег за социалния тип, който е приспособим за постигане на личните си цели още в еснафа. Заявил готовност да получи политическо поприще в България, Алековият герой става страшен, брутален, защото се превръща в манипулатор, тиранин, чиято природа няма граници. Затова се променят и имената на разказвачите, представящи неговите случки.Героят не е представител на народа, а на онази прослойка, която за постигане на целите си не избира методите – устремилият се към управлението парвеню.
Безпринципен и напълно чужд на идеал или почтена политическа кауза, героят усеща силния натиск и несигурност от страна на политическите фигури. Той е убеден, че може да се внести в това пространство, като използва ключови думи за националната идеолкогия и космос. В това объркано време с особени нрави социалното и моралното у героя си хармонизират. Само нравствено ограничен човек може да си позволи гавра с националните идеали и с Отечеството. По време на избори всичко е купено, проявява се домашната „етика” и човекът, носещ белезите на националното желание за благоденствие, е подложен на морален и физически тормоз. Разминаването между думи и дела в текста буди вече само смях. Това е страшна сатира за нрави, в които думите не значат нищо, защото по- важни са личните цели и интереси. Думите за свободни избори потъват в безскрупулната душевност на Бай Ганьо.Ако в началото определени национални черти , свързани с нашенските нрави, се откриват у героя ( малокултурие, недоверие, консерватизъм, ориелталщина ), то във втората част на книгата той се оформя по- цялостно като типичен представител на социалната си прослойка. В същия разказ при избора на заглавие за вестника „ България за нас” или „Народно величие” прозира страшната метафора за морала и видяната перспектива за бъдеще. „България за нас” означава България за байганьовците като управляващи, а „Народно величие” – величие с байганьовщината, въвела като норма своите социални и нравствени взаимоотношения в обществото.
Въпреки всичко Бай Ганьо е патриоти винаги има съзнание за собствено величие и значимост – смята,че другите нито знаят, нито могат повече от него и се нарича „балкански герой”. Той дава пълна свобода на патриотичните си чувства и се гордее, че е българин. Може би това е все пак някаква положителна черта? Интересен е и фактът,че героят е непрестанно деятелен. Разбира се, неговите действия са аморални и противообществени, но хораа като него са тези, които раздвижват „блатото” на бедността, нравствения и обществен хаос, спрялото, безперспективно време. Предпоставка са изчезване на „мътилката”, на хаоса и беззаконията, или наред с тези процеси, да се създаде основа за икономическа стабилност и разтеж, която да бъде и основа за духовно развитие, само налагащо нравствените си ценности и потребности. Може би Алеко е усещал това, а може би просто вярва в доброто в човешката природа, в българската същност, за да разкрие вярата си в промяната, дори в душевното прераждане на Бай Ганьо. В очерка „Бай Ганьо в Русия” е изразена авторовата надежда, че ако поставим Бай Ганьо „под влияние на добър ръководител”, той ще извърши подвизи. Необходим му е просто морален импулс за отприщване на съзидателната му, градивна сила.
С типове като Бай Ганьо българското общество трудно може да извърви своя демократичен път, в който индивидуалните ценности са водещи в обществените взаимоотнишения. С хумора и сатиричното изобличение на героя си Алеко Константинов извършва най- здравословното за нацията творческо дело- демаскира социалните деформации, за да утвърди онези ценности, към които героят му е нечувствителен: почтеност, отговорност, искрен патриотизъм, идеализъм. Героят е актуален и днес като антипод на социален престиж и публична нравственост.
„Бай Ганьо” е един от най- големите шедьоври на съвременната литература. Алеко майсторски преплита образи и действия, за да изгради един цялостен модел на поведение на българина и да осмее онези типични български качества, които принизяват човека. И успява. Целта му е изпълнена, а ние, читателите, трябва да се замислим дали има Бай Ганьовци и днес... И кой всъщност е той- един измислен герой, или действителен образ, намиращ се във всеки от нас...
