Асен Разцветников е български поет, писател и преводач, роден във великотърновското село Драганово на 2 ноември 1897 година. Истинското му име е Асен Коларов.
Той завършва средното си образование във Велико Търново, след което постъпва в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където се дипломира по Право и Славянска филология. По-късно Асен Разцветников продължава образованието си във Виена и Франкфурт на Майн. След завръщането си в България, той работи като юрист и учител.
Още през 1917 година Асен Разцветников започва да сътрудничи на пролетарския печат, като публикува фейлетони, стихотворения и хумористични разкази. След 1923 година се ориентира към списание "Нов път" и едноименния вестник. Там той става част от идеен кръг, включващ още Фурнаджиев, Каралийчев и Цанев.
През 1924-та Асен Разцветников издава стихосбирката си "Жертвени клади", а три години по-късно и поемата "Двойник". По-късно авторът продължава с опитите си в мерената реч, но най-голяма известност му носят произведенията му за деца. Между 1930 и 1950 година той пише "Юнак Гого", "От нищо нещо", "Комар и Мецана", "Щурчово конче", "Сговорна дружина" и др. Така Асен Разцветников се превръща в един от най-значимите български детски автори за всички времена.
Важна част от биографията му са и преводите на Молиер, Гьоте и други световноизвестни автори.
Асен Разцветников умира на 30 юли 1951 година в Москва. През 1987 година родната му къща в село Драганово е реставрирана и превърната в музей.
Източник:
http://prize.bg/t/%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2____________________________*************************************************______________________________________________________________
Асен Разцветников е псевдоним на Асен Петков Коларов - български поет, писател и преводач. Баща му е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен Петър. Той е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. Работи като телеграфист на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет (1920), след това слеша лекции по естетика във Виена и Берлин (1921-22). Завършва право в Софийския университет през 1926. Учителства в Механо-техническото училище в Габрово (1926-29). Няколко месеца преподава немски език в III мъжка гимназия в София (1929 г.). От 1930 г. се отдава на литературна дейност - сътрудничи на сп. "Нов път" и сп. "Златорог". След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. Стихове започва да пише още като ученик. За първи път печата в сп. "Българан" под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат - сп. "Червен смях", "Младеж", "Работнически вестник". Причисляван е към един от най-ярките представители на "септемврийската литература" заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка - "Жертвени клади" (1924 г.). След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на Пейо Яворов той, както и Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Георги Цанев, са обвинени от съпартийците си от БКП в "общоделство" с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си на сп. "Нов път" и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев "Златорог". През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език.
Произведения
* „Жертвени клади“ (1924; стихосбирка)
* „Двойник“ (1927; поема)
* „Юнак Гого“ (1931; стихове)
* „От нищо нещо“ (1932; весели приказки и гатанки)
* „Деветият брат“ (1934; приказки, стихове, гатанки)
* „Планински вечери“ (1934; стихосбирка)
* „Хороводец Патаран“ (1936; весели стихове и гатанки)
* „Гатанки“ (1939)
* „Мързелан и Мързеланка“ (1934; приказка в стихове)
* „Българският хекзаметър“ (1942)
* „Стихотворения“ (1942)
* „Що е то?“ (1942; стихове и гатанки)
* „Комар и Мецана“ (1946; избрани стихотворения, гатанки и стихове)
* „Подвигът“ (1946, драма)
* „Познай що е то?“ (1948, сто нови гатанки с ключ и азбучник)
* „Щурчовото конче“ (1948; приказки и залъгалки)
* „Сговорна дружина“ (1950; приказка)
* „Стихотворения. Приказки и гатанки“ (1952)
* „Що е то?“ (1956; 220 гатанки с ключ за отгатването им и азбучник)
* „Славният ловец“ (1959; приказка)
* „Чудното хоро“ (1959; избрани произведения за деца)
* „Пролетно хоро“ (1959; гатанки)
* „За най-малките“ (1968; стихчета и приказки)
* „Сговорна дружина“ (1962; избрани произведения за деца)
* „Премененото щурче“ (1963; залъгалки)
* „Юначина“ (1968; стихотворения, залъгалки и гатанки)
* „Храбрите щурци“ (1975; стихотворения, приказки и залъгалки)
* „Щурчово конче“ (1975; приказки, гатанки, скороговорки и залъгалки)
* „Събуди се ясно слънце“ (1976; избрани произведения за деца)
* „Стихотворения. Подвигът“ (1977)
* „Чуйте да ви кажа...“ (1991; стихотворения за деца)
* „Стихотворения“ (1992)
* „Стихотворения“ (1994; сборник)
* „Чудното хоро“ (1994; стихотворения, приказки, гатанки и залъгалки)
* „Избрани произведения“ (1996;)
* „Любими детски приказки“ (1996;)
* „Жертвени клади“ (1997, 2002; лирика)
* „Стихотворения и поеми“ (1997)
* „От нищо нещо“ (1998)
* „Залъгалки“ (1998)
* „Тръгнал кос“ (1998; приказки, стихотворения, гатанки и залъгалки)
* „Щурчово конче“ (1999; избрани приказки)
* „Стихотворения, приказки, гатанки“ (2000)
* „Що е то?“ (2000)
* „Добрите стопани“ (2001, приказки, стихчета, гатанки)
* „Чудесии, дяволии, залисии“ (2002, избрани творби)
* „Комар и Мецана. Юнак Гого“ (2004)
* „Мързелан и Мързеланка“ (2004)
* „Щурчово конче“ (2007; приказки и стихотворения)
Източник:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2
