Глаголът в българския език

Глаголът в българския език е изключително богат в граматическо и морфологическо отношение и има голям брой форми. Той наследява старобългарската глаголна система и запазва някои типични черти на славянския език, които са изчезнали в другите езици. Българският глагол има три граматически лица, две числа, три рода, девет глаголни времена, два вида, два залога и четири наклонения.
История

Историческият развой на българския глагол се характеризира с множество промени, които водят до обогатяване на темпоралната система и появата на нови глаголни форми. Същевремено се наблюдава опростяване на някои лични форми и загубване на някои нелични.

Основна характеристика на промяната на глаголната система в българския език е появата на система от преизказни форми, образувани върху основата на стария перфект. Преизказните форми са възникнали преди края на XIV век, но писмените паметници от тази епоха съдържат оскъдни сведения за развитието им. Причините, довели до появата на тези форми все още не са напълно изяснени, но някои проучвания дават основание да се смята, че появата им се свързва с чуждоезиково влияние, най-вероятно тюркско.

Друга важна особеност на българския език е, че той е запазил разграничението между двете прости минали времена - имперфект и аорист. Причината за този процес е, че перфектът е послужил за образуване на система от преизказни глаголни форми и по този начин е загубил способността си да се употребява като синоним на аориста и имперфекта и да ги замести напълно както в останалите славянски езици.

Сред най-важните развойни черти трябва да се отбележи също и загубването на някои нелични глаголни форми като сегашното деятелно и страдателно причастие, инфинитивът и супинът. От старобългарския език днес са запазени само миналото деятелно "елово" причастие и миналото страдателно причастие тъй като те влизат в състава на различни сложни глаголни форми. Сегашното деятелно и страдателно причастие се възстановяват в книжовния език през Възраждането под влияние на руския език. Причината за загубване на причастията се дължи на прехода на езика ни към аналитизъм.
Спрежение
Глаголът в българския език има 3 спрежения.

* Глаголите от 1-во спрежение имат завършек на сегашната основа (формата за 3л., ед. ч., сег. вр.) морфемата -Е: четЕ, пишЕ, живеЕ.
* Глаголите от 2-ро спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -И: говорИ, мислИ.
* Глаголите от 3-то спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -А : гледА, стреля (стрел'А).

При глаголите от 1-во и 2-ро спрежение в 1-во лице единствено число и 3-то лице множествено число на немаркираното сегашно време основната наставка се е сляла със следващата граматична морфема за лице и число (пиша, пишат, говоря, говорят), поради което показателят на спрежението се открива в останалите форми: пишЕш, пишЕм, говорИш, говорИте.
Време

Съвременният български език разполага с една от най-богатите системи на глаголни времена, а спрямо славянските езици тя е най-пълно развита. В съвременния български език има девет глаголни времена: сегашно, минало свършено, минало несвършено, минало предварително, минало неопределено, бъдеще, бъдеще в миналото, бъдеще предварително и бъдеще предварително в миналото.

По форма времето на глагола се дели на просто и сложно, като простите времена се състоят от една форма - самият спрегаем глагол, докато при сложните времена се употребяват и спомагателни глаголи. Простите времена в българския език са сегашно, минало свършено и минало несвършено време. Всички останали времена са сложни - три с двучленни форми(бъдеще, минало предварително и минало неопределено), две с тричленни (бъдеще в миналото и бъдеще предварително) и едно с четиричленна форма (бъдеще предварително в миналото).

В българския език съществуват и така наречените разултативни времена, които изразяват резултата от приключило предварително действие спрямо ориентационния момент. Тези времена се образуват от минало свършено деятелно причастие на -л и спомагателния глагол съм.
Вид

Видът на глагола е характерна черта на славянските езици и в частност на българския. По вид глаголите биват свършени и несвършени и отразяват съответно дали глаголното действие се представя като цяло или в процеса на извършването му, например видя-виждам, кажа-казвам, дам-давам

В българския език всяко действие може да бъде представено от два глагола - един в свършен и един в несвършен вид. Голяма част от българските глаголи са видови двойки представящи едно и също действие по различен начин. При видовете двойки несвършеният вид се получава от свършения чрез наставки. Възможно е и образуване на глагол от свършен вид чрез представки добавени към глагол от несвършен вид.
Преизказни глаголни форми [редактиране]

Една от най-забележителните черти на съвременния български език е наличието на преизказни глаголни форми. Те се използват, когато говорещото лице не е било свидетел на действието, а съобщава за него по информация на друго лице, например: Той си взел чантата и заминал в неизвестна посока. (Подразбира се, че говорещият не е бил свидетел). Преизказни форми имат всички времена на изявителното наклонение, простите форми на условното наклонение и сложните форми на повелителното наклонение.

Съществуват и по-сложни, засилени преизказни форми (двойнопреизказни форми), които се използват при повторно преизказване на преизказни форми. Те се употребяват, когато говорещото лице пресъздава действието по информация от друго лице, което също не е било свидетел, например Той си бил взел чантата и бил заминал в неизвестна посока.
Основна форма
Формата на глагола за 1л., ед.ч., сег.вр. Например Писа -> писах -> пиша -->

Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BB