Иля Еренбург е роден на 27 януари 1891 г., в Киев. Той произхожда от средната класа еврейско семейство, а баща му е работил в една пивоварна. В изправен антисемитизма на Киевска живот в началото на новия век прави силно впечатление на младите Еренбург. През целия си живот той, ангажирани в борбата срещу расизма. През 1896 г. семейството му се премества Еренбург в Москва, където Илия влезе в Първа гимназия в Москва. Въпреки че бил беден студент, той черпи вдъхновение от живота Москва. Лев Толстой запазили градска къща в непосредствена близост до дома Еренбург и Максим Горки живял за кратко в къщата Еренбург.
формалното образование Еренбург приключи през 1907 г., когато той е изгонен от гимназията за водещи една anticzarist стачка. Той е бил изложен в училище за идеите на революцията и в началото се наведе към идеологията Болшевик. Еренбург бе арестуван няколко пъти през 1907 и 1908 за радикални писания и най-накрая в изгнание през 1908 година. Неговото изгнание го заведе в Париж през 1909 г., когато той се установява в колония на емигрант художници.
Опитът на Еренбург в Париж 1909-1917 и 1924-1940 остави незаличим отпечатък върху живота и изкуството. познат му с Пабло Пикасо и Диего Ривера го запознава с авангард в областта на изкуството. Контактите му сред руските емигранти го накара да мисли за проблемите на историческата съдба на Русия в контекста на европейската цивилизация. През 1910 Еренбург доведе живота на един литературен бохем, посещават лекции в Haute École де етюда Sociales, работи като екскурзовод и хамалин и тестване своя талант на писател. Първото му литературно произведение е поезия, а той издаде книга със стихове право Parisat за своя сметка през 1910 година. Еренбург прекарва голяма част от Първата световна война работи като кореспондент на различни руски вестници.
Еренбург имаше дълбоки резерви по отношение на руската революция. Той се завръща в Русия през 1917 г. след Февруарската революция, които работят в различни литературни и журналистически работни места до 1921. Еренбург женят през 1919 г., и той и семейството му напуска Съветския съюз през 1921 г., пътуващи за Европа до 1924 г., когато се установява в Париж. През 1921 г. в Белгия, Еренбург пише най-успешният роман, Извънредният Приключенията на Хулио Jurenito и учениците Му. Това сатиричен роман разказва за приключенията на един комичен мексикански, както той се сблъсква с абсурдите на капиталистическите и социалистически живот в Европа и Съветския съюз.
От 1924 до завръщането си в Москва през 1940 г., Еренбург живял живота на един журналист и писател на свободна практика в цяла Европа. Въпреки, че той дойде да приеме ролята на Съветския съюз в световните дела и да хвалят Съветския съюз на опозицията за фашизма , Еренбург се колебаят за себе си ангажимент за живота в Съветския съюз. През 1932 г. става редовен кореспондент на съветския вестник "Известия". Задълженията си като журналист го отвежда в Испания през 1930, когато той пише за гражданската война в Испания. През 1940 г. той отново е в Париж, а след това заети от германските войски. Неговата книга "Падането на Париж (1942) представя отлично сметка на окупацията.
Еренбург завръща в Москва през 1940 г. със световна слава. Работи като военен кореспондент на съветския вестник "Правда" през Втората световна война. е отношението Еренбург към неразумни стриктури пуснати на съветски писател от социалистическия реализъм са раздвоени, докато след смъртта на Сталин. През 1954 г. обаче, Еренбург публикувани на топене, изобразяващи вредата, причинена на Съветския писмено от тежката си ръка на съветската бюрокрация. Заглавието на този роман стана името на либералната десетилетие на 1950-те години в съветската литература. Еренбург допълнително допринесе за размразяване в съветската литературна политика с мемоарите си, хората, години, живот, публикуван в края на 1950 и началото на 1960. мемоари Еренбург са ценен източник на информация за студенти на съветска литература.
Еренбург бе любезен човек, изключително плодовит писател и покровител на изкуствата. Умира в Москва на 1 септември 1967 година.
