Трансформиращ преразказ на 4 част от разказа '' Една българка'' от името на баба Илиица
Тръгнах посред нощ към река Искър .Исках да я премина , за да занеса хляб и дрехи на чакащият ме бунтовник. Когато стигнах видях че ладията беше завързана с катинар за един кол. Оставих внук си на пясъка и започнах да мисля как да освободя ладията. Нямаше кой да ми помогне. Реших да скусам синджира или да счупя катинара . Не стана защото сухите ми ръце бяха прекалено слаби за това .
Започнах да дърпам кола , но той беше доста дълбоко забит , беше ми много трудно. Борих се половин час с всички сили. След всичкото това време колът започна да се измъква. Колкото и да ме боляха ръцете от дърпане го изкарах. Седнах на земята да си почина , течеше пот от мен .
След това сложих Внука си в ладията и тя заплува .
