Имам съчинение на тема:Речта на Странджата!
Ето го и него:
I.Увод
В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов е пресъздал епоха, изпълнена с трудности и лишения,с мизерия и недоимък.В тази епоха обаче не е угаснал патриотизмът и вярванията в реалността на свободата.
Сред написаните с най-висок емоционален градус епизоди се откроява речта на Странджата в трета глава.Думите му привличат със своята смислова значимост и оставят отпечатък в сърцата на събратята му по съдба.
II.Теза
В речта на Странджата ярко и правдиво са разкрити идеалите,жертвоготовността имъченичеството на хъшовете.На своите светли и чисти пориви те са се посветилиискрено и безкористно.А след като чуват мъдрите думи на своя духовен водач,сеизявяват с душевното си благородство,с патриотичното си съзнание и борческипорив.
III.Изложение
Поводът за речта на Странджата е обстановката,в която се намират хъшовете.В кръчмата се чуват викове от присъстващите.Те са неспокойни.Въпреки че са далеч от родината, преживяват всички страдания,които изживява българският народ.Но единствено Странджата успява да укроти духовете.Само той постъпва разумно вразразилия се спор между Димитрото и Петко Мравката.На него му са чужди дребните ежби,лукавството,измамата,обидите.А репликата "Аз го видях в битката" е достатъчна да припомни,че за българина се съди по делата му за родината.
Речта започва с обръщението: "Братя мили",което сближава още повече хъшовете и ги успокоява.Горд е,че е един от тях.За тях е неговото вълнуващо слово.В думите му звучи радост,че е сред хъшовете.-другарите му от славните битки,скъп спомен за него.
Думите на Странджата "извеждат" хъша от безсловното емигрантско ежедневие,връщат му самочувствието и патриотичната гордост,карат го отново да повярва в себе си.В обръщението си към емигрантите той издига в култ служенето на народа.
Знаменосецът прави кратък образ на миналото,защото чрез него хъшовете ще намерят смисъла на настоящето.Реторичните въпроси "Кой ни зачита? Кой ни признава?" са израз на недоволство от трагичната им съдба.Емигрантите обаче са успели да запазят достойнството си.То се основава на самоуважението - "Ние сме човеци...",на патриотичната гордост,че "...ние сме българи..." и на съзнанието,че "..ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството".
А думите "Пари ли? Пари не щем,за пари не сме проливали кръвта си...Имотили искаме,или къщи? Та ние зарязахме нашия имот и къщи доброволно" ни показват,че българите са отишли далеч от родината,за да освободят народа от всички мъки и страдания.Достойното им поведение е необходимо за всеки българин и човек.
Странджата по особен начин определя смисъла на живота на неговите другари.В Румъния те са :немили-недраги" изгнаници "по чуждите места".Самият той е огорчен,че ръката,която е носела " левското знаме ","сега държи лъжица"."Знамето",като символ на борбата и славата,противоречие на "лъжицата".Героичното и битовото сапротивопоставени.
Словото на Знаменосеца е истината за хъшовския живот.Тя е придружена с тъйнаоценка и трагичен вопъл:"Станахме баби.Ах,братя мили!...".Съвсем естествено след тези думи настъпва емоционално-психологическа пауза в речта.
По време на речта на Странджата мълчанието на слушателите е знак за дълбоко съпреживяване.Странджата успява да ги успокои,да им вдъхне търпение,кураж и воля за борба.
За стрария хъш е особено важно съзнанието на всеки от посетителите на кръчмата му,че страданието и трудният емигрантски живот имат своя дълбок смисъл.Хъшовете доброволно са избрали мъченичеството,защото то е потребно за отечеството.Но в същото време е изпитание за тях,тъй като искат да бъдат герои,а в Румъния се чувстват като мъченици,защото тяхната дума не е чута нито в България,нито в чуждата страна.
Свободата е най-висшата ценност за хъшовете и Странджата вярва в постигането и.Споделя и мечтите си да развее знамето в Балкана преди да умре,да загине като герой.Внушава на другарите си,че подвизите в името на България могат да осмислят изгнанническия живот.
Робският позор ще изкупят с пролятата кръв-символ на спасението,знак за непокорният български дух.Най-мъдрият сред хъшовете е разбрал истината,че "Народ без жертви,не е народ".В тези думи се съдържа святото откровение,че е намерен пътя към свободата.Много от хъшовете ще са "жертви",няма да видят осъществена мечтата си,но няма и да се откажат от героичният подвиг-единствен път за постигане на идеала.
Думите на Странджата звучат убедително заради авторитета и уважението,с който се ползва сред другите.Той смята,че да бъдеш хъш,"значи да се мъчиш,да гладуваш,да се биеш,с една дума да бъдеш мъченик".Понятието хъш се противопоставя на "цял народ от роби" унизен и изтерзан,безпомощен в собствената си страна.Но часът на борбата ще настъпи.Знаменосецът е уверен в това и няколко пъти повтаря:"Ще се бием".Сигорен е в постигането на общата цел-победата.
Във вълнуващото слово на Странджата са въплътени идеите на времето,мъченичеството на хъшовете и българския народ.Думите му изразяват идеята за човешкия живот.Почти всяко изречение от речта е с нова тема.Също така съдържа и размисли,които се пораждат спонтанно и естествено.Речта на Странджата изтръгва хъщовете от властта на битовите проблеми и им припомня тяхната мисия.Грубите мъжки лица свалят от себе си ожесточението и приемат изражение на благородството и решителност.
След последните му думи "Да живее България!..." в кръчмата всички се вълнуват.Страшен и възторжен вик "Да живее Странджата!" от прощавана тъпата болка и радост.На всички очите са пламнали,думите ликуват.
Атмосферата в кръчмата става празничка.Странджата е щастлив от показаното уважение към него.Доволен е,че речта е заличила у другарите му тяхната гордост и е върнала надеждата им за освобождение на дом и отечество.
Най-развалнуван в този момет е младият Бръчков,защото вижда хъшовете в нова светлина.Думите на Странджата го приобщават към живота им,те са неговото духовно кръщение.За него най-старият хъш е истински герой и най-добър пример заслужен е на идеала.От скоро в тази обстановка,все още непознат за другите хъшове,младият поет надвива своята плахост и вдига наздравица за Странджата,за неговата великоленпа реч.
Хъшовете издигат на ръце Знаменосецът.Този жест е знак за признаването му като духовен водач на емигрантите,за обич към него.Към това ги подтиква наздравицата на Бръчков,който се представя в нова светлина - на истински хъш.
Македонски,който вече го,познава се възползва от ситуацията и го представя на останалите.Характеризира го като благороден човек,техен събрат и достоен син на България.Наздравицата в чест на Бръчков е признанието към младите хора,приели идеите за свободата на отечеството.
Най-младият хъш също е вдигнат на ръце.Поетът става равен със Странджата,негов духовен двойник.
Вълнението намира израз в песента "Тръба звучи,Балкан стене".Хъшовете излизат на улицата,където от събрата се тълпа власи,се чуват думите"Българи беци".Пиянството им обаче се дължи не на киселото вино,а на патриотичния порив.
IV.Заключение
Речта на Странджата насочва хъшовете към готовността им за саможертва,към жаждата за героичен подвиг и техния светъл идеализъм.Думите на Знаменосеца и песента след това възтановяват другарските отношения между хъшовете,пречистват думите им от страданието
Надявам се да съм помогнал!
