Прочетете текста и го преразкажете подробно от името на героя г-н И. Грозев.
ЧИСТИЯТ ПЪТ
Епизод из живота на Васил Левски
Иван Вазов
В комисията по откриването паметника на Левски в София, в която бях член,
ставаше разговор върху великия проповедник на свободата. Понеже всичките членове
от тази комисия много или малко лично познаваха Левски, разказваха се анекдоти за
неговата безстрашливост и смелост при най-трудни обстоятелства, за неговата
съобразителност и хладнокръвие в опасностите, с които беше насеяна всяка стъпка от
неговото скиталческо съществувание. Всичките тия разкази, един от други по-
невероятни и изумителни, хвърляха ново освещение върху моралната сила на Дякона
и прибавяха нови зари на ореола, с който този тайнствен, почти легендарен лик стои
окръжен в нашето въображение.
Разказът на един от членовете на комисията г. И. Грозев съдържаше следующето:
На 1870 г. И. Грозев тръгнал по своя работа от Пловдив за Карлово, отде е родом.
Още като бил в Пловдив, той чул твърде безпокоителна мълва относително дякона
Василя Левски: Васил Левски бил в Карлово, правителството подушило това и
изпратило за там страшния кърсердар хаджи Исмаил ага с четирийсет и пет души
конни войници със заповед да разтършува цялото Карлово и да намери и доведе жив
или мъртъв Левски. В същото време дало заповеди на властите по цялата Карловска
околия да бдят и бъдат нащрек. Всеки друм, всеки хан, всеки подозрителен пътник
бил турен под надзора на заптиетата. Като знаял тия извънредно сериозни
мероприятия на турското правителство, за да тури ръка най-после на неуловимия и
опасен революционер, Грозев бил твърде угрижен. Когато стигнал Средна гора и
минал селото Чукурлии, на срещната рътлина се запрашило шосето и една дружина
конници се показала. Веднага познал, че това е потерята на хаджи Исмал ага, която се
връща. Грозев потреперал при мисълта, дали не е там и Левски. Той с олекнало сърце
видял, когато се доближил, че Дякона няма там. Хаджи Исмаил ага, който се познавал
с Грозева, спрял го, изпушили по една цигара в незначителни разговори, пожелал му
добър път и отминал с конницата си.
На петдесет разкрача по-нататък Грозев видял, че се подава един конник българин,
облечен в потури, с фес, и който държал ниско над главата си една омбрела, за да му
пази сянка, понеже силно пекло. Омбрелата му не допущала да види в лицето този
пътник, та това и не го интересувало. Когато се пресрещнали с пътника и Грозев си
отминувал спокойно, зачул, че пътникът с омбрелата го извикал:
- Бай Грозев, добър час!
Грозев се извърнал и го погледнал. Какво било неговото удивление и ужас, когато
познал в този господин Василя Левски!
Здрависали се, па захванал да го съди каква е тая лудост да пътува с потерята, да се
излага на всеки миг на ужасна опасност. Хоканията, мъмренията на Грозева,
произходящи от топло дружеско съчувствие към обичания на всички апостол, нямали
край.
Левски се усмихнал, па казал:
- Не се безпокой: сега пътят е най-чист.
- Сега най-чист пътят? Луд ли си, Дяконе? - сърдел се Грозев, като му посочил
потерята.
- Като вървя с потерята, аз съм в пълна безопасност... Кому ще хрумне на ума да ме
подозре сега! Целият свят е уверен, че Левски сега се крие в миша дупка... Слез, слез!
И като се смъкнал от коня си, заставил и Грозева, още по-силно втрещен и
уплашен, да слезе и седнали под клоните на един бряст край пътя.
Там Левски разправил подробно опасността, в която е бил поставен от вдигнатата
от турците тревога в Карлово, всичките къщи, в които го дирили, как и къде се крил и
колко пъти на косъм висял животът му.
- Пък бързах за Пловдив. Там ме вика делото. Щом потегли кърсердарят от
Карлово, и аз потеглих с него, както видиш... Да пътувам инак всяко заптие щеше да
ме изгледа... Сега съм мирен.
- И ти ще влезеш в Пловдив с хаджи Исмаил ага ? - попитал Грозев.
- Непременно: даже ще се смеся там със самата потеря. Но сбогом, да вървя и аз, че
дружината ми отминува - казал усмихнат Левски и се простил с Грозева, па яхнал
здравото си конче.
Подир няколко минути, когато Грозев се изкачил на по-високо бърдо, той се
обърнал и погледнал в с. Чукурлии: видял там, че низамите на кърсердаря отседлали и
развеждали конете си. При тях и един българин в потури и със свита омбрела в ръка
развеждал своя.
Речник:
Кърсердар – началник на турска стража, главатар
Рътлина – хълм, височина, баир
Омбрела – чадър
Низам – редовен войник в турската армия.
Източник:
http://lafche.18.forumer.com/a/_post819.html
