Хъшовете – герои и мъченици
в І глава на повестта
“Немили-Недраги”
В първата глава на повестта “Немили-Недраги” Иван Вазов описва нерадостният и самотен живот , който водят
българските хъшове.Въпреки трудностите те мечтаят да се върнат в тяхната родна страна и отново да водят славни битки , за да осъществят голямата мечта на българският народ, а именно Освобождението.
В първа глава хъшовете са представени , като мъченици и герои.Те са мъченици, защото страдат в чуждата земя, изпитват нусталгия и в Румъния са отхвърлени от обществото , но са и герои , защото са водели славни битки за свободата на родината си , защото те издържат обидите на румънското общество.
Още в началото с природната картина се внушава на читателя за изключително трудния живот, който водят хъшовете-емигранти. Действието се развива в Румъния,
в град Браила. Градът е мрачен и внушава тягостно настроение – с мъглата , с безлюдните улици. Зимната студенина се свързва метафоричния образ на нощта,
“влажна и мрачна” и с мъглата спуснала се над града задушаваща с “отровния си дъх” . Така се очертава атмосферата , в която живеят хъшовете , обречени да пребивават “немили,клети,недраги” в една наистина
“тежка чужбина” , в която са отхвърлени от румънското
общество , където всеки ден там е борба на живот и смърт.
На фона на тъмната нощ се откроява контрастното изображение на светещото прозорче на “ една будна кръчма” с надпис “ Народна кръчма на знаменосеца “.
Светлината , която преминава през решетките , създава усещане за защитеност и уют .
В тежката обстановка в Румъния , българските хъшове създават свой собствен свят , който е представен
чрез лавките,кръчмите и кафенетата . Контраста между схлупените сгради и гръмките надписи : “Българский лев”
“Филип Тотю, храбрий Български войвода”, “Свободна България !!!” разкриват връзката на тези “народни”
синове с участието им в чети в славните битки.
В абсолютно всички надписи се споменава България , с
което те показват , че мислят за своята страна и мечтаят някой ден да се върнат в България и да усетят радостта от Освобождението .
Обстановката в кръчмата свидетелства за бедноста на хъшовете в чуждата земя . Кръчмата е представена като дълбока изба , в която се влиза по една извита , стръмна стълба . Обстановката там е определено бедна .
Там няма нищо друго освен няколко йерархически чаши , една разбита лампа , въобще всичко е много оскъдно. На
стената има картини , които са с патриотични сюжети ,
които напомнят славните битки , които са водели. Картините са като икони за хъшовете и те се молят и
прекланят пред тях.
В І глава са представени портретните описания на някои от хъшовете. Първи е представен отново Странджата , който е “най-снажен от всички” , а белезите от зарасналите рани по лицето му са доказателство , че той е водил славни битки. Странджата е най – старият от всички хъшове , и той е знаменосец притежателя на кръчмата , където се събират хъшовете. Втори е представен Македонски. Той е изобразен като едър мъж с “надупчено от шарка лице” , очите му са “лукави и дръзки”. С този художествен детайл от портрета вниманието се насочва към характера му. Очите му показват , че той е хитър и лукав. Въпреки тези черти той не губи възхищението на останалите хъшове. Другите представители на хъшовското общество са Хаджият и Попчето , които също носят с достойнство мъченичеството си. То е изписано върху лицата им , които са сухи и жълтеникави и те са скромни и тихи. Прякорите им напомнят за тяхното героично минало. Попчето е бил в четата на Филип Тотю , като духовно лице. Най – младият от всички е Бръчков. Той е контрастно противопоставен
на останалите хъшове. Син е на богат свищовски търговец. Отнася се добре с хъшовете , но най – вече със Странджата. Цял трепери пред вида на Странджата и го гледа със страхопочитание.
Началната глава на повестта разкрива трудният живот на хъшовете в чуждата земя. Копнежът им да водят битки за свобода прави техният свят голям.Това истинският свят на великото българско време от епохата на борба за национална свобода.
Източник:
www.pomagalo.bg
